Екстракция

В действителност съществуват редица заболявания в лицево – челюстната област, чието терапевтично лечение е нецелесъобразно или невъзможно. Към тези заболявания се отнасят :

• големи кариозни разрушения;
• затруднен пробив на ретинирани и полуретинирани мъдреци;
• хронични периодонтити;
• тежки пародонтални и ендопародонтални лезии;
• вертикална фрактура на зъба;
• предстояща лъчетерапия в конкретен зъбен квадрант;
• трета степен на подвижност при тежък агресивен пародонтит;
• при хронична травма на меките тъкани от неправилно разположен зъб и др.

 

Абсолютни противопоказания за екстракция на зъб липсват, но има състояния, при които е по-добре тя да се отложи като:

• общо инфекциозно заболяване или конкретно такова в устната кухина;
• локализация на зъба в участък на злокачествено образувание;
• сърдечно съдова патология;
• кръвни заболявания;
• ранен или късен етап на бременност.

В 90% от случаите зъбите се изваждат чрез разклащането им с лостове/елеватори и клещи за екстракция. В останалите 10% се налага екстракцията да се осъществи с хирургичен достъп – с отпрепариране на ламбо и изпиляване на кост. Екстракцията трябва да се извършва максимално атравматично, така че костта да бъде запазена. Необходимо условие е, за да може да се проведе бъдеща имплантация, без да е необходима допълнителна  интервенция за увеличаване на обема й .

Непосредствено след екстракцията на зъба, костната ложа (алвеола), трябва да бъде изкюретирана (почистена) от налични възпалителни тъкани – гранулации, гранулом или кистозно образувание. По преценка на хирурга, раната се промива с 5% хлорхексидинов разтвор, предписват се антибиотик и обезболяващи. Раната се покрива със стерилна марля, при необходимост се поставя колагенова гъба и се зашива на глухо. Дават се препоръки за постоперативни грижи.